Безсмъртното дело на Левски живее в сърцата на нашите ученици

         „Къде си вярна, ти, любов народна?” С тази песен, в изпълнение на Мария от 6б кл. и Мартин от 9б клас започна художественият рецитал на учениците от 4б, 6б, 8б, 8г, 9а и 9б класове на 35. СЕУ „Добри Войников” посветен на 147г. от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски.           Веднага след това, много прочуствено учениците от 4б клас рецитираха стихотворението на Недялко Йорданов „На Левски” – „че свободата е по-нужна от хляб и слънце в този век – не за облага и за служба – за правото да си човек.

          „Ако печеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само мене си– думи на Апостола, казани от Мартин, нашият Левски. Той седеше сред публиката, така както Дяконът Левски беше сред хората. Ясно, сред утихналата зала оттекнаха думите му: – Аз, Васил Левски, в Карлово роден, от българска майка-юнак аз роден. Не щял да съм турски или никакъв роб, същото да гледам и милия си род. Станах и отидох в Стара планина, в Сърбия скитах, и по Влашко ходих, но от нийде помощ за нашата свобода….

          Оттук нататък последва едно прекрасно съчетаване на индивидуално и хорово рецитиране, с реплики на Апостола. С много чувство и много емоционално прозвучат всички следващи думи написани от Иван Вазов и Христо Ботев, рецитирани от нашите участници.

          В края на рецитала Левски казва: „Каквото съм правил, в полза роду е” и отново прозвуча песента „Къде си вярна, ти, любов народна?”

          Къде си вярна, ти, любов народна?

          Къде блестиш, ти, искра, любородна?

          Я, силен пламък, ти, пламни,

          Та буен огън разпали,

          На младите в сърцата,

          Да тръгнат по гората

          На младите в сърцата,

          Да тръгнат по гората

          На младите в сърцата,

Да учат и да знаят

          Притихналата зала по време на рецитала и бурните аплодисменти в края ни показаха, че сме успели да предадем нашите чувства и емоции на всички присъстващи.