До стария физкултурен салон на 35 СОУ „Добри Войников” в неделния следобед се събират момчета и момичета от училищната трупа „Страпонтен” – „Сгъваема седалка”, като в театрална зала. Усилено репетират, готвят се за международна сцена, искат да се представят на ниво в Румъния, нали са носители на специалната награда на журито от националния франкофонски театрален фестивал.
Толкова ли са запалени, та в почивен ден пак са в училище? Теодора Ковачева ще се занимава с хотелиерство, но смята: хобито ще си остане. От няколко години играе, в пиесите май знае всички реплики. Тя подчертава, че в трупата се подбират отличници, не кандидати за слава, които сричат. Владислав Васев се готви за фармация и оценява, че тук развива знанията си по френски. Но му се е паднала трудна роля бързо да се подготви и да замени предишния изпълнител на Старейшината в пиесата „Чудовището”. Алиса Димитрова ще се занимава с архитектура, стриктен театрал е и подкрепя другите, които по-мъчно влизат в образ. Александър Воронов мечтае за изяви в киното. Както показва фамилията, верен е на артистичната традиция в семейството си и винаги носи перце за китара…
Режисьор на „Страпонтен” – Любомир Сапунджиев. Завършил е НАТФИЗ преди няколко години, работил е на свободна практика и в хасковския театър. Любо, както с уважение го наричат младежите, вече е в IT сектора, но изкуството не е забравено. Като ученик в 35 СОУ и той е играл в трупата, тогава ръководена от Йордан Биков, после случаят ги срещал и затова приел предложението да продължи работата му с учениците. Не заплащането го мотивира, а да вижда как те се надъхват и да прави нещо за своето училище. Контактът с по-младите му носи радост, все едно се връща в годините, когато бил на техния акъл. Пък и театърът му липсва. А ако някое дете поиска да стане актьор? Бих го посъветвал, казва Любо, да помисли много, да прецени готово ли е на жертви…
И се усмихва: радва се, че може да им предаде онова, което е научил, включително как актьорът да свали психо-физическото напрежение.
Източник: вестник Новинар