Интервю с Катя Рачева, помощник-директор в 35. СОУ „Добри Войников“

111_0

Учениците от 8б. взеха интервю от Катя Рачева, помощник-директор и учител по история и цивилизация.
Ето какви отговори на въпросите ни даде тя:

За колко отговорна смятате Вашата длъжност?
– Моята длъжност е важна в училище, но не е най-важната. Най-важният човек в училището е директорът. Той отговаря за всичко. Като се започне от учебния процес и се стигне до материалната база и финансите в училището. Всичко това го прави директорът, той е организатор и контролиращ работата в училище. А ние, помощник-директорите, затова сме помощници, за да помагаме и имаме своите сфери. Отговаряме за учебната работа и учебния процес, а за материалната база отговаря госпожа Богданова. Така че всеки има определена сфера.

Ако можехте да смените работата си за всяка една, каква би била тя? Защо?

– Като се върна назад във времето, допреди 10 години не бих сменила работата си за нищо на света, но сега започвам да се замислям дали учителската професия е най-подходящата професия за мен. Дали ни удовлетворява дотолкова, доколкото ни удовлетворяваше в предходните десетилетия. Работата стана много трудна, най-вече напрегната, стресираща, обсебваща. Трудно се работи със съвременните, освободени от всичко, ученици, включително и от задълженията си. Разчитат само на правата си и по-малко на отговорностите си като ученици. Оттам работата става по-трудна и ако трябва да избирам нещо друго, бих станала спортен журналист. Много приятна сфера. Отговорността не е чак толкова голяма. Дори да сбъркаш, няма да се промени нещо радикално в живота на човека. Или бих станала рекламен агент. Предоставя по-голямо удоволствие на човек.

 

Смятате ли, че работата Ви изгражда статут на уважавана личност?

– Би трябвало, но вече не. И родители, и ученици не гледат на учителя вече като на онази авторитетна личност, от която зависят много неща. Вече образованите хора в страната са много. Всеки смята, че е най-важният и не уважава достатъчно труда на другия и оттук вече са разочарованията. Сякаш някога беше по-добре, а сега нещата са по-неприемливи.

 

Какво Ви подтикна да изберете тази професия?

– Специални подтици не съм имала. Просто, стажувайки като студент, ми допадна работата с учениците. Винаги работим с млади хора на възраст от 7 до 19 години. Ние остаряваме, но възрастта, с която работим, винаги е една и съща. Това допада на хората най-вече.

 

Защо цветът на униформите е син?

– Така избраха учениците преди години. Първият вариант с тъмночервената униформа я избра училищното настоятелство, но тя се оказа, че допада на нас, но не и на учениците. Направихме една много голяма анкета, която обхвана учениците от 7. до 12. клас. Бяха предложени различни варианти, различни цветове и сините униформи получиха най-много гласове от тайното гласуване.

 

Какво Ви харесва във Вашата професия?

– Все по-малко неща ми харесват в моята професия, но вече казах – това, че работим с млади хора и се опитваме и ние да запазваме по-младежки дух.

 

Трудно ли е да сте заместник-директор?

-Не. Не толкова. Когато човек си познава естеството на работа, нормативните документи, задълженията си в детайли, работата не е трудна, но преди да бъда заместник-директор по длъжност, съм учител по професия. Учителството в мен доминира над всичко останало. Чувствам се по-уверена като учител и по-малко държа на това, че съм заместник-директор.

Интервюто подготвиха учениците от 8б. клас