Нашият патрон

Добри Войников (1833 – 1878)

От 1995 г. 35 СОУ има честта да носи името на Добри Войников.

Добри Попвасилев Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор; един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките)

Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Учи и във френския колеж в Цариград (1856—1858).

През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Той създава учебна програма, като се съобразява с общественото значение на различните предмети. Въвежда за първи път дисциплини като българска история, българска граматика, словесност и музика, с преподаването на които се заема сам. За първи път въвежда нотното пеене като учебен предмет. Подготвя ученически хор и оркестър, които под неговото вещо ръководство придобиват заслужена  известност.

Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874). През 1874 г. приема руско поданство и се връща в Шумен.

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална трупа, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. Липсата на подходящи пиеси се запълва с творческото дело на Добри Войников. Той намира сюжети от българската история и от съвременния живот. Подлага ги на идейно-художествена обработка и създава първите оригинални български драми и комедии – „Стоян войвода”, „Райна княгиня”, „Криво разбраната цивилизация” и много други.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.

Със своята богата и многостранна дейност той изпъква като крупен градител на доосвобожденската ни култура и като един от най-видните представители на Възраждането.

Из Криворазбраната цивилизация:

“Да ма простиш, господине, напротив, сме смешни, кога подражаваме като маймуни европейците в онова, което не е друго освен един калай. Хъ! … Тъй носяли европейците, тъй игра3.1яли. Е? Сега, за да станем и ний като тях образовани, не тряба друго, ами да са обличаме като тях и да играйме техните хора, а нашите народни дрехи, нашите народни игри да ги махнем, да ги забравим, че били проста работа. Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят сякакви хубави, красиви лъскави работи, се по мода, по мода; нека ги вадят, а ний да им изравяме суми пари да ги купуваме скъпо-скъпо, па да са красим с тях. Сетне тий знаяли да правят вапори, железни пътища; нека ги правят, а ний да им плащаме, па да са возим наготово. И тъй, нека европейците са попълнят с пари, а ний да охлъзваме. Тежко ни! Тъй ли разбирате вий цивилизацията?”

Comments are closed.