Олимпийският клуб при 35.СЕУ „Добри Войников“ е първия училищен Олимпийски клуб в България, учреден на 10.10.2013г. Основите поставиха г-жа Мила Ацева – учител по физичиско възпитание и спорт, г-жа Таня Николчева – класен ръководител на III б клас, заедно с г-н Георги Георгиев, член на ръководството на Олимпийски клуб София и баща на Васко – едно от децата в олимпийския клас.
По много достъпен начин малките ученици се запознаваха с древните олимпийски игри, с делото на Швейцарските учители, със съвременните олимпийски игри. Нашите малки олимпийци участваха в проекта „Да на спорта! Не на насилието!” Под ръководството на г-жа Таня Николчева изработиха книжка с нарисувани от тях картички и пожелания за успех на българските спортисти участници в зимните олимпийски игри в гр. Сочи. Книжката бе изпратена в централата на Българския Олимпийски Комитет, а чрез тях и посланията стигнаха до нашите олимпийци.
Така започнахме. С малки, но стабилни стъпки поставихме началото на Олимпийското възпитание в нашето училище.
И продължихме в годините. Дейностите, които организира и в които участва Олимпийския клуб в 35.СЕУ стават все повече.
През 2014 година за активна дейност в областта на Олимпизма и Олимпийското възпитание генералният секретар на Българския Олимпийски комитет, г-н Белчо Горанов връчи на Олимпиийския клуб на 35 – то училище почетен медал. Взе се решение този медал да бъде преходен и да се връчва на ученик от 11 клас, постигнал високи резултати в спорта, образованието и културата, който в 12 клас има доброволческа кауза свързана с Олимпийското възпитание на принципа „Връстници обучават връстници”.
Носители на почетния медал са: Джоана Трашлиева, Дария Найденова, Йоана Илиева, Стаси Шулева, Лилия Хардалиева.
Проект „Изкуството и спорта”
Още от създаването си през 2013г. Олимпийският клуб при 35 СЕУ „Добри Войников” залага в плана за работата си задачи, свързани с насърчаването на творческите възможности и изяви на учениците. Така ние следваме идеите на Кубертен, който още в началото на модерните Олимпийски игри предлага въвеждането на състезания по изкуствата: поезия, литература, склуптура, архитектура и живопис. Поставяйки си тези задачи ние целяхме да съчетаваме спорта, възпитанието, образованието и изкуството. Чрез проекта „Изкуството и спорта” по който работим през учебна 2020/2021 година си поставихме за цел учениците да разберат колко важни са изкуството и спорта за изграждането и възпитанието на младия човек, за неговото физическо развитие и духовно обогатяване. Дейностите по проекта бяха: 1. Ден на изкуствата, в който учениците рисуваха, пяха, танцуваха. 2. Спортен празник за учениците от 1 до 4 клас. 3. Написване на есе от учениците от 8 до 12 клас на тема „Изкуството и спорта”. Поради пандемията COVID 19 третата дейност се осъществи по време на дистанционното обучение. В два поредни часа говорихме за изкуството, за спорта и ролята им във формирането на хармонична личност съчетаваща в себе си физическа красота и богата духовна култура. След това учениците имаха за задача да напишат есе на тема „Изкуството и спорта”. И трите дейности от проекта бяха посрещнати много добре от учениците и ръководството на училището. Масово учениците от 1 до 4 клас участваха в забавните щафетни игри. В Деня на изкуствата се включиха ученици от всички класове. А есетата написани от учениците показаха разбирането им за взаимовръзката между изкуството и спорта.
Публикуваме и няколко есета.
Станислава Шулева 12а клас, 35 СЕУ „Добри Войников“
Талантът е странно нещо. Той ни отличава от останалите и ни приобщава към тези със същата насоченост в интересите. Без него ние се чувстваме изгубени и сме в непрекъснато търсене на това, което ще ни направи различни, защото точно талантът ни кара да се чувстваме специални. Всеки един от нас притежава нещо, което му позволява да се справя по-добре от други в своето занимание. И когато вече установим своето призвание се слагаме в определена сфера, казвайки, че това е, в което ни бива и не трябва да се отдалечаваме от него. Много често във филмите за гимназисти виждаме моделът, в който спортистите са готините, а хората на изкуството- смотаните. Винаги седящи на различни маси, все едно ако се приближат ще им стане нещо. Подигравайки се едни на други и не виждащи, че единственото, което ги разделя са самите тях. Те са се поставили в определената група, не осъзнавайки, че спорта не може да съществува без изкуството и обратното. Спортът е една красива картина, която чака да бъде видяна с правилните очи. Той не е тепих, на който две сили с различно привличане се срещат. Напротив в спорта има нещо неземно, което се пази само за тези, които могат да го оценят. А къде е изкуството? В таланта? Не, то е точно обратното. В желанието се крие красотата. Няма нищо по-прелестно и блестящо от огъня в очите на човек, който обича това, което прави. Този пламък на амбиция и любов, от който всеки един от нас се зарежда. Виждайки го човек не осъзнава, защо играта му харесва, не разбира какво поспециално има този отбор или играч от другите, но оценява неговото желание. В това се крие тайната на спорта. Той е таланта и тежкия труд на спортиста, но е и също изкуството на желанието, на любовта. И може би всеки един от нас ще открие тази искра в живота си, но спортиста е този, познал чувството, което оставя играта. Той е този, в когото пламъкът на желанието винаги ще грее душата му и ще събира спорта и изкуството в едно. Не е ли изкуството храна за душата? А не се ли чувствате изпълнение с радост след спорт? Тогава каква е разликата?
Филип Лисичков 11в клас, 35 СЕУ „Добри Войников“
Спорта и изкуство ни разкриват пределите на това, на което е способен човек в опитите си да достигне съвършенство. При спорта се задава въпроса: На какво е способен човекът във физическо отношение, а при изкуството – в артистично? Не случайно и двете се практикуват от хиляди години, хората изпитват вътрешна нужда да предизвикват и да изразят себе си. Спорта и изкуствата макар и да имат своите особености в различните култури, те са нещо, което съществува и не може да бъде спряно от границите между държавите, езиците и поколенията. При всяко изкуство, рисуването да речем, има учебен период през, които минава артиста. В тази част на обучението си, младият художник учи перспектива, композиция, анатомия, щрихи и т.н., и мотивацията в този период е постигане на желано “техническо” ниво. Когато обаче не толкова младият художник се чувства по-сигурен в умения си, той започва да “играе”, тоест да експериментира и да се опитва да достигне своите предели и тези на изкуството. В много други области, включително и в спорта, не е много по-различно. Атлетът, за да стане подобър, учи техники, използвани в съответния спорт, след което се опитва да създаде нови и да види докъде може да напрегне своите тяло и дух. Изкуството и спортът са универсални езици, представящи инструмент за изразяване и начин човек да тества и развие своите способности.