Ученици от цялата страна се включиха в Националния конкурс „Наследник съм на…“, организиран от Министерство на отбраната, Централното военно окръжие и Съюза на ветераните от войните на България,
който е включен в Плана за националните чествания на 110 години от Балканските войни. Конкурсът се провежда на два етапа – областен и национален и в две възрастови групи – V – VII клас и VIII – XI клас.
На областния етап на конкурса Алиса Илиева от 9в клас на нашето училище беше отличена с първо място сред учениците от Софийска област за проекта си, посветен на участието в Балканските войни на подполковник Агоп Карагьозов, който е неин прапрадядо. Есето й е изградено с помощта на неговите мемоари, в които е описано и участието му като командир на рота в решаващото стражение във войната – битката при Одрин.
Награждаването на ученичката се проведе в директорския кабинет на 35-то СЕУ на 13 март – датата, на която през 1913 г. пада Одринската крепост.
Историческият разказ на Алиса Илиева продължава да участва във втория етап от конкурса, през който на национално ниво ще бъдат определени 10-те най-добри проекта от цялата страна.
Спомени за участието в Балканските войни (1912-1913)
на подполковник Агоп Крикор Карагьозов
(1875 -1962)
„Мечтаех да стана офицер още от 2- 3 клас“
Подполк. Агоп Карагьозов
Балканските войни (1912-1913) са насочени към национално обединение на България. Това е време на мощен патриотичен подем, израз на който е и изключителният героизъм на българските войници и офицери по бойните полета. Блестящите победи на Българската армия са записани със златни букви не само в българската, но и в световната военна история. Армията ни демонстрира не само високия си боен дух, но и впечатлява света с военното изкуство, прилагано от българските командири и неслучайно в чуждата преса се казва, че българите са написали нова страница във военната история.
Аз съм потомка на един от преките участници в героичните битки – офицер и герой от Балканските войни Агоп Крикор Карагьозов, който е мой прапрадядо по права линия. Агоп Карагьозов е арменец по произход, но и български патриот и офицер. Роден е на 16.09.1875 г. в гр. Сливен. С много труд и усърдно учене той сбъдва детската си мечта да стане офицер и завършва Военното училище в гр. София, като в началото на новия век, на 01.01.1900 г. получава първото си звание подпоручик. През 1955 г. пише кратки мемоари, в които описва и участието си в Балканските войни.
През Балканските войни Агоп Карагьозов е капитан, командир на 9-та рота към 30-ти пехотен Шейновски полк – известен като „Черния полк“, защото в периода 1912 г. – 1918 г. дава най-много жертви. Шейновски полк е част от състава на 1-ва бригада на 8-а пехотна Тунджанска дивизия, която е част от състава на Втора армия.
За началото на войната подполк. Карагьозов в мемоарите си пише, че целият полк е бил на палатки близо до границата – Харманлийско, а след обявяване на войната полкът веднага настъпва: неговата III-та дружина – през с. Малко градище, а другите дружини – през Свиленград. Изгонили турските гранични постове и на следващия ден минали река Арда, където отблъснали турците. В мемоарите му четем:
„Аз цял ден се бих с две роти срещу турците при с. Ахъркьой… Другите дружини също се приближиха през Свиленград до Одрин. Целият полк бяхме обкръжили в южния край Одрин /Караач/. Имахме примирие няколко месеца за преговори. България не се съгласи за новата граница – Мидия-Енос войната отново се възобнови.“
Подполк. Карагьозов взима участие в решаващото сражение във войната срещу Османската империя – битката при Одрин. Поради своето стратегическо значение градът е превърнат в една от най-силните крепости в Югоизточна Европа. Крепостта е считана от експертите за непревземаема – тя е укрепена с помощта на германски специалисти и е снабдена с най-модерни средства за отбрана – има 59 600 души защитници, 524 оръдия, над 130 снаряда, повече от 12 млн. патрона, две радиостанции за връзка с Цариград, привързан балон и 10 прожектора за наблюдение, достъп до всички фронтове по шосе и жп линия. Българската армия планира да я превземе с нощна атака само за две денонощия и успява! Успехите на българската армия в Одринската операция са доказателство за бойните умения и подготвеността на личния й състав и илюстрират нейните високи бойни възможности. Скоро след това Османската империя се признава за победена. Решаващата битка, която се води на 12- 13.03.1913 г., както и следващите събития, подполк. Карагьозов описва така:
„На 13.03.1913 г. се проведе обща атака на Одрин. 23-ти Шипченски полк и другите атакуваха и влязоха в Одрин от източния фронт, а турските сили бяха насочени към нас – на южния фронт. От нашата дружина – 11-та рота беше цялата унищожена. Аз отидох на прибежки напред при взвода си през нощта към 1-2 часа. Срещу нас започнаха да се предават турците. По ротите се изпращаха навътре в България. От източния фронт нашите войски влезли в Одрин и турският Паша предал крепостта и сабята си. След
атаката на 13.03.1913 г. аз навлязох към Караач през моста на р. Марица в града… Нашите войници останаха в Караач на палатки на лагер. Одрин стана български град, където пазеха български опълченски дружини. След няколко дни полкът ни с влак потегли за град Драма… от там пеша полкът
потегли за град Кавала. Войниците нощуваха по тютюневите складове, а аз нощувах в хотела на града.
После останахме един-два месеца в Бадем-Чифлик – на 1-2 часа път от Кавала. От там заминахме през град Драма в гр. Серес, където ни раздадоха ордени. Аз получих кръст за храброст за показаното от мен геройство в боевете срещу турците около Одрин и за превземането му.“ Разказва и за Втората балканска (Междусъюзническата) война, за мъката си по загубата на другари от разразилата се епидемия от холера в армията, както и за разочарованието си от последвалата загуба на Одрин :
„В Серес прекарахме около един месец и след това изненадани отидохме да се бием срещу сърбите. Българи, сърби и гърци – не спазиха съюза си срещу турците, поради неразбирателство и за получаване на нови територии отМакедония и Тракия и съюзниците обявиха война на България. От Серес – полкът тръгна на бой срещу сърбите. Минахме през град Щип … и се установихме на бивах на 3-4 км. От Щип. Тук полкът беше обхванат от болестта холера /1913 г./. Войниците непрекъснато повръщаха, викаха и охкаха. Санитарите бяха безпомощни. Полковият лекар беше останал болен в Щип. Аз заболях слабо от холера и 5-6 дни се хранех само с мляко и вземах йодови капки в палатката. Тогава умряха от холера много войници и 5-6 офицери от полка. От моята рота умря младши офицер, поручик-съдия /родом от Търново/. Много болни войници напълниха болницата в Щип /полева болница-на палатки/ с началник д-р Орманян. След няколко дни започнахме боевете срещу сърбите и дадохме доста жертви. Боевете се водеха на височината „Султан Тепе“, където взе участие и арменската бригада на
войводата Антраник. Още по време на похода ни към Щип, аз видях няколко арменци – бойци, доброволци, които ми заявиха, че са дошли да се бият само срещу турците и не искат вече да се бият срещу сърбите. Обаче по заповед на командването ги изпратиха на „Султан Тепе“.
При боевете на „Султан Тепе“, командирът на дружината – майор Топкаров заболя и аз го замествах. Тогава от войници – родом от Харманлийско научих, че турците отново са завзели град Одрин и настъпвали към Харманли…. Турците навлезли до Хармани и се завърнали в Одрин, който и до сега владеят. Още при напущането на град Одрин след превземането му, поручик Меричлерски ме питаше “Защо оставяме Одрин и заминаваме към Сърбия? Турците пак ще си го вземат обратно“.
Така и стана.“
Препрочитам с вълнение тези лични спомени за героични и смели битки в името на Отечеството. За съжаление грешките на управляващите обричат на провал саможертвата на десетки хиляди войници и офицери, националният идеал – обединението на всички български земи, не е осъществен. Независимо
от това, обаче, постигнатите победи на Българската армия правят България търсен и желан съюзник в навечерието на настъпващата Първа световна война. Българската история в този период се пише от смели, самоотвержени и отдадени на каузата войници, подофицери и офицери като моя прапрадядо
подполк. Агоп Карагьозов, който непоколебимо и безстрашно се сражава за родината си както в Балканските войни, така и през Първата световна война и завършва кариерата си на офицер през 1918 г. със звание подполковник и с 8 ордени и медали за заслуги.
Да съм потомка на подполк. Агоп Карагьозов е повод за гордост, за мен той е пример за доблест и патриотизъм!
Използвана литература:
- Юбилеен сборник „Един завет“, „Сто години Балкански войни, 1912 – 1913 г.“, изд. 2014 г.;
- Аргатски, В. „Военна история на България, 681 -1945“, изд. 1999 г.
- „История и цивилизация“, учебник за 7-ми клас, изд. „Просвета Плюс“ ЕАД
- Петров, Т., Рачев, Г. „Най-големите битки в българската история“, изд. „Прозорец“, 2014 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ: - Удостоверение за присвояване на първо офицерско звание;
- Статия от в. „Арменци“, автор д-р Николай Чорбаджиев;
- Статия „Спомените на подполковник [Агоп Крикоров] Карагьозов и участието на арменци в обединителните борби на България“, Петкова, М., Източник: „Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново“, ISSN 1313-6690 (20, 2005 г., с. 298-300);
- Статия „Подполковник Карагьозов“, Чорбаджиев, Н., Източник: „Родознание = Genealogia“, ISSN 0861-9573 (Год. 19, бр. 3/4, 2014 г., с. 177-178);
- Копие от стр. 71 (т. 204) на справочника „Офицерският корпус в България 1878 -1944 г.“, том трети, изд. София, 1996 г.
Автор: Алиса Мартинова Илиева, 15 г., град София,
35-то средно езиково училище „Добри Войников“, 9в кл.
Забележка: Обемът на материала надвишава 2 страници, тъй като в него са включени обемни оригинални цитати от мемоарите на подполк. Карагьозов, с цел историческият разказ да бъде автентичен и да стане по-интересен и въздействащ.